екипи́рам

1. (кого, специално) Снабдявам с екип.

2. (кого, разговорно) Снабдявам с необходимото (дрехи, принадлежности) за определена работа.

Екипирах го за училище.
екипиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице екипирам екипираме
второ лице екипираш екипирате
трето лице екипира екипират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице екипирах екипирахме
второ лице екипира екипирахте
трето лице екипира екипираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице екипирах екипирахме
второ лице екипираше екипирахте
трето лице екипираше екипираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
екипирай екипирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екипирал екипирала екипирало екипирали
членувана екипиралия екипиралата екипиралото екипиралите
с пълен член екипиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екипирал екипирала екипирало екипирали
членувана екипиралия екипиралата екипиралото екипиралите
с пълен член екипиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екипиран екипирана екипирано екипирани
членувана екипирания екипираната екипираното екипираните
с пълен член екипираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екипиращ екипираща екипиращо екипиращи
членувана екипиращия екипиращата екипиращото екипиращите
с пълен член екипиращият — — —
Деепричастие
екипирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне еки-пи-рам
  • форми екипи́раш, несв. и св.
Източник
екипирам се

1. Снабдявам се с необходимото за работата си.

2. (разговорно, иронично) Обличам се в неподходящи за случая дрехи.

Закъде си се екипирал така?
  • възвратен глагол