въоръжа́вам

1. (кого/какво, с какво) Снабдявам с оръжие.

2. (кого/какво, с какво, преносно) Снабдявам със средства за дейност.

Въоръжавам с най-съвременна техника.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въоръжавам въоръжаваме
второ лице въоръжаваш въоръжавате
трето лице въоръжава въоръжават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въоръжавах въоръжавахме
второ лице въоръжава въоръжавахте
трето лице въоръжава въоръжаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въоръжавах въоръжавахме
второ лице въоръжаваше въоръжавахте
трето лице въоръжаваше въоръжаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въоръжавай въоръжавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въоръжавал въоръжавала въоръжавало въоръжавали
членувана въоръжавалия въоръжавалата въоръжавалото въоръжавалите
с пълен член въоръжавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въоръжавал въоръжавала въоръжавало въоръжавали
членувана въоръжавалия въоръжавалата въоръжавалото въоръжавалите
с пълен член въоръжавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въоръжаван въоръжавана въоръжавано въоръжавани
членувана въоръжавания въоръжаваната въоръжаваното въоръжаваните
с пълен член въоръжаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въоръжаващ въоръжаваща въоръжаващо въоръжаващи
членувана въоръжаващия въоръжаващата въоръжаващото въоръжаващите
с пълен член въоръжаващият — — —
Деепричастие
въоръжавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въ-о-ръ-жа-вам
  • форми въоръжа́ваш, несв. и въоръжа́, св.
Източник
въоръжавам се

Сам себе си въоръжавам.

Въоръжавам се с търпение.
  • възвратен глагол
  • форми въоръжа се