ди́шам

1. Поемам и изпускам въздух с белите дробове.

След дългото бягане дишаше тежко.

2. (какво) Вдишвам, поемам дълбоко.

Дишам свежия аромат на рози.

3. Съществувам, жив съм.

Приятелят му вече не дишаше.

4. (преносно) Проявявам се, съдържам се.

В стиховете му диша нашият свят.

дыхати старобългарски ди́шам

старобълг. дыхати. Виж дух.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дишам дишаме
второ лице дишаш дишате
трето лице диша дишат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дишах дишахме
второ лице диша дишахте
трето лице диша дишаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дишах дишахме
второ лице дишаше дишахте
трето лице дишаше дишаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дишай дишайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дишал дишала дишало дишали
членувана дишалия дишалата дишалото дишалите
с пълен член дишалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дишал дишала дишало дишали
членувана дишалия дишалата дишалото дишалите
с пълен член дишалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дишан дишана дишано дишани
членувана дишания дишаната дишаното дишаните
с пълен член дишаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дишащ дишаща дишащо дишащи
членувана дишащия дишащата дишащото дишащите
с пълен член дишащият — — —
Деепричастие
дишайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ди-шам
  • форми ди́шаш, несв.
Източници