дим

Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.

Дим да ме няма

Напускам много бързо, изчезвам без следа.

Като/яко дим

Внезапно и безследно изчезвам.

единствено число множествено число
нечленувана дим димове
членувана дима димовете
с пълен член димът —
бройна форма дима
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дим
  • форми димъ́т, дима́, само ед.
Източник