пу́шек

1. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим.

Пушек от камина.

2. (преносно, разговорно) Облаци от вдигнат и понесен по въздуха прах.

Краката му вдигаха пушек до небето.
единствено число множествено число
нечленувана пушек пушеци
членувана пушека пушеците
с пълен член пушекът —
бройна форма пушека
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пу-шек
  • форми мн. пушеци, (два) пушека
Източник