Източник
-
пу́шек -
1. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим.
Пушек от камина.
-
2. (преносно, разговорно) Облаци от вдигнат и понесен по въздуха прах.
Краката му вдигаха пушек до небето.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пушек | пушеци |
| членувана | пушека | пушеците |
| с пълен член | пушекът | — |
| бройна форма | пушека |
|---|