дики́ш

(диалектно) Линия на съшиване на две части; шев, ръб.

От османотур. دیكیش / тур. dikiş „шев“, „шиене“.

Двоен дикиш

Повторно извършване на някаква дейност.

Хващам дикиш

Имам успех, постигам целта си.

единствено число множествено число
нечленувана дикиш дикиши
членувана дикиша дикишите
с пълен член дикишът —
бройна форма дикиша
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ди-киш
  • форми мн. дики́ши, (два) дики́ша
Източници