дезавуи́рам

Обявявам някого за лишен от доверие и пълномощие.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дезавуирам дезавуираме
второ лице дезавуираш дезавуирате
трето лице дезавуира дезавуират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дезавуирах дезавуирахме
второ лице дезавуира дезавуирахте
трето лице дезавуира дезавуираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дезавуирах дезавуирахме
второ лице дезавуираше дезавуирахте
трето лице дезавуираше дезавуираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дезавуирай дезавуирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дезавуирал дезавуирала дезавуирало дезавуирали
членувана дезавуиралия дезавуиралата дезавуиралото дезавуиралите
с пълен член дезавуиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дезавуирал дезавуирала дезавуирало дезавуирали
членувана дезавуиралия дезавуиралата дезавуиралото дезавуиралите
с пълен член дезавуиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дезавуиран дезавуирана дезавуирано дезавуирани
членувана дезавуирания дезавуираната дезавуираното дезавуираните
с пълен член дезавуираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дезавуиращ дезавуираща дезавуиращо дезавуиращи
членувана дезавуиращия дезавуиращата дезавуиращото дезавуиращите
с пълен член дезавуиращият — — —
Деепричастие
дезавуирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне де-за-ву-и-рам
Източници