де́ва

1. (остаряло) Девойка.

2. (остаряло) Девица.

3. (само единствено число) Зодиакално съзвездие (м. август — септември).

дѣва старобългарски де́ва

старобълг. дѣва παρθένος (Клоц., Супр.). Праслав. *děvа е сродна с глаг. *dojiti „доя“, и може да се обясни от *doi-v-eh2, с корен *dheh1-i- „кърмя“, а -v- е суффикс на производно име, първоначално прилагателно (срв. пълните местоименни форми като рус.-цслав. дѣваıа „девствена, непорочна“ в Миней от ХІІ в.). Най-старото значение е „способна да кърми“. Формантът -v- може да указва способност, срв. *pivo (< *pijǫ) „подходящо за пиене“, *melvo „зърно“ < *meljǫ. Думата *deva е праслав. иновация, без словообразувателни съответствия в други ИЕ езици. Понятието „дева, момиче“ се изразява по различен начин в различните ИЕ езици (в старогр. κόρη „момиче“, от корена на κορέννυμι „кърмя, храня“, докато παρθένος „дева“ е заемка, лат. virgo „дева“ букв. „свежа“ и др.). Изобщо това говори за сравнително късното и вторично формиране на понятието „дева, момиче“ в ИЕ езици.

  • (рядко) девица
Дева Мария

Майката на Исус Христос.

единствено число множествено число
нечленувана дева деви
членувана девата девите
звателна форма дево
  • съществително име, женски род
  • пренасяне де-ва
  • форми мн. де́ви
Източници