мома́

разговорно

1. Порасло момиче, девойка.

Хубава мома.

2. Неомъжена жена.

Остана си мома.

Не се среща точно съответствие извън балканските словянски езици (български и сърбохърватски). Сърбохърватски момче/mòmče „млад мъж, младеж“, момак/mòmak „млад мъж, момък, мъжко либе“. Вероятно от бебешко бърборене подобно на мама, нана, тата, баба и т.н.

единствено число множествено число
нечленувана мома моми
членувана момата момите
звателна форма моме
  • съществително име, женски род
  • пренасяне мо-ма
  • форми мн. моми́
Източници