1.

дан

(старинно) Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо.

*danь праславянски дань през старобългарски дан

Отдавам дан (на някого)

Оказвам дължимата почит.

Плащам дан (на нещо)

Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.

  • съществително име, женски род
  • пренасяне дан
  • форми данта́, само ед.
Източници

2.

дан

(специално) Категория в джудото, която показва степента на владеене на техниката.

Като носител на първи дан той има черен пояс.

段 японски дан

  • съществително име, мъжки род
  • форми да́нът, да́на, мн. да́нове, (два) да́на
Източници

3.

дан

1. За наподобяване на звук, предизвикан от изстрел.

2. За наподобяване на звук, издаван при удар върху кънтящ предмет, или на камбанен звън.

3. В служба на сказуемо — давам изстрел с пушка, револвер; за камбана — започва да бие.

Звукоподражателна дума.

  • междуметие
Източници