1.

град

1. Голямо селище, административен център.

2. Жителите на такова селище.

Сякаш целият град е излязъл на улицата.

*gȏrdъ праславянски градъ през старобългарски град

градски — прилагателно име Градски транспорт.
единствено число множествено число
нечленувана град градове
членувана града градовете
с пълен член градът —
бройна форма града
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне град
  • форми градъ́т, града́, мн. градове́, (два) гра́да
Източници

2.

град

Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж.

Падна град.
Удари ни град.

*gràdъ праславянски градъ през старобългарски град

единствено число
нечленувана град
членувана града
с пълен член градът
  • съществително име, мъжки род
  • форми градъ́т, града́, само ед.
Източници

3.

град

(математика) Единица за мерене на ъгли, равна на 0,9 градуса, така че правият ъгъл има сто такива единици.

grade френски град

единствено число множествено число
нечленувана град градове
членувана града градовете
с пълен член градът —
бройна форма града
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. гра́ди
  • област математика →
Източници