говори́тел

1. Лице, което говори пред публика, което държи реч.

Говорителите се сменяха един сред друг.

2. Длъжностно или упълномощено лице, което официално представя пред средствата за масово осведомяване информация от/за своята институция.

Говорител на правителството.
Говорител на президента.
Говорител на партия.
единствено число множествено число
нечленувана говорител говорители
членувана говорителя говорителите
с пълен член говорителят —
бройна форма говорителя
звателна форма говорителю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне го-во-ри-тел
  • форми говори́телят, говори́теля, мн. говори́тели
Източник