глашата́й

1. (историческо) В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и решения на властта.

2. (преносно) Пропагандатор.

единствено число множествено число
нечленувана глашатай глашатаи
членувана глашатая глашатаите
с пълен член глашатаят —
бройна форма глашатая
звателна форма глашатаю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гла-ша-тай
  • форми глашата́ят, глашата́я, мн. глашата́и
Източник