Източник
-
глашата́й -
1. (историческо) В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и решения на властта.
-
2. (преносно) Пропагандатор.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | глашатай | глашатаи |
| членувана | глашатая | глашатаите |
| с пълен член | глашатаят | — |
| бройна форма | глашатая |
|---|---|
| звателна форма | глашатаю |