Източник
-
въста́вам -
1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.
-
2. Обявявам се решително против; протестирам.
- бунтувам се
- вдигам въстание
- противопоставям се
- реагирам
- опълчвам се
- противодействувам
- оказвам съпротива
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | въставам | въставаме |
| второ лице | въставаш | въставате |
| трето лице | въстава | въстават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | въставах | въставахме |
| второ лице | въстава | въставахте |
| трето лице | въстава | въставаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | въставах | въставахме |
| второ лице | въставаше | въставахте |
| трето лице | въставаше | въставаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| въставай | въставайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | въставал | въставала | въставало | въставали |
| членувана | въставалия | въставалата | въставалото | въставалите |
| с пълен член | въставалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | въставал | въставала | въставало | въставали |
| членувана | въставалия | въставалата | въставалото | въставалите |
| с пълен член | въставалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | въставащ | въставаща | въставащо | въставащи |
| членувана | въставащия | въставащата | въставащото | въставащите |
| с пълен член | въставащият | — | — | — |
Деепричастие
| въставайки |