въста́вам

1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.

2. Обявявам се решително против; протестирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въставам въставаме
второ лице въставаш въставате
трето лице въстава въстават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въставах въставахме
второ лице въстава въставахте
трето лице въстава въставаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въставах въставахме
второ лице въставаше въставахте
трето лице въставаше въставаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въставай въставайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въставал въставала въставало въставали
членувана въставалия въставалата въставалото въставалите
с пълен член въставалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въставал въставала въставало въставали
членувана въставалия въставалата въставалото въставалите
с пълен член въставалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въставащ въставаща въставащо въставащи
членувана въставащия въставащата въставащото въставащите
с пълен член въставащият — — —
Деепричастие
въставайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въс-та-вам
  • форми въста́ваш, несв. и въста́на, св.
Източник