Сродни форми: сърбохърв. вукодлак, словен. volkodlak, чеш. vlkodlak, пол. wilkołak, рус. волкодлак, диал. волколака, вурдалак (Пушкин), укр. вовкулак, белорус. волколак, волкулак „човек, който може да се превръща във вълк“. Думата е двусъставна (*vьlkо-dolkъ) от *vьlkъ „вълк“ и *d(ь)lakъ?/*dolkъ, срв. цслав. длака cutis „кожа“ (Mikl. 162), бълг. диал. длака „външен вид, кожа, козина, четина“, сръб. длака „коса“, жутодлак „жълтокос“, словен. dlaka „коса, кожа“, чеш. dlaka „дълга козина“ (разпространението на тези форми затруднява възстановяването на изходната форма *d(ь)lakъ?/*dolkъ, защото и в четирите езика ColC > ClaC, а съчетанието *vьlkо-dolkъ се е изменило по народна етимология в изт.-слав.). В бълг. е настъпила дисимилация л-л > р-л, след като частите от словосъчетанието са престанали да се осмислят поотделно.