-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
вампи́р -
Приказно същество — мъртвец, който нощем излиза от гроба и пие кръвта на спящи хора.
Oт англ. vampire, фр. vampire или нем. Vampire, където е заимствано от унг. vampir, идващо от старобълг. "ВѪПИРЪ" [ВOнПИРЪ] [vɔ̃pirə], "въпиръ" [vəpirə], предполагаем произход от авестийски (Avestan language)http://en.wikipedia.org/wiki/Avestan_language, където се среща понятието vyāmbura – враждебна, опасна вода, водоем обитаван от зъл дух, което е най-вероятният и най-древен първоизточник на „вампир” (Корш, Вайан). (МФ-ЭСРЯ-4,стр.165) < слав. *ǫpyrъ, заета с добавяне на носов инфикс от тюрк. *opur (чув. вăпăр „вещица, върколак“, тат. убыр „митично същество, което души хората нощем, върколак“, тур. obur „лаком, ненаситен“) от сег. осн. на гл. *op- „гълтам“. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща „злодей”, докато Andre Waillant предполага точно обратното, че тюркското uber е иранска заемка от *var, *avar – разбойник.) Формата (*ǫpyrъ), 'упир' [upir] 'оупиръ' [upirə], която се среща при повечето славянски езици, с изключение на български и белоруски, показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някой тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското 'въпиръ' [vəpirə], показва точна аналогия с чувашкото вупар. По-старата старобългарска форма "ВѪПИРЪ" [ВOнПИРЪ] [vɔ̃pirə], посредством унгарски се разпространява в Западна Европа, затова и там се среща форма с начално „в”, а не с „у”, както е в повечето славянски езици.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | вампир | вампири |
| членувана | вампира | вампирите |
| с пълен член | вампирът | — |
| бройна форма | вампира |
|---|---|
| звателна форма | вампире |