възто́ргна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възторгна възторгнем
второ лице възторгнеш възторгнете
трето лице възторгне възторгнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възторгнах възторгнахме
второ лице възторгна възторгнахте
трето лице възторгна възторгнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възторгнех възторгнехме
второ лице възторгнеше възторгнехте
трето лице възторгнеше възторгнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възторгни възторгнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгнал възторгнала възторгнало възторгнали
членувана възторгналия възторгналата възторгналото възторгналите
с пълен член възторгналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгнел възторгнела възторгнело възторгнели
членувана възторгнелия възторгнелата възторгнелото възторгнелите
с пълен член възторгнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгнат възторгната възторгнато възторгнати
членувана възторгнатия възторгнатата възторгнатото възторгнатите
с пълен член възторгнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-тор-г-на
  • форми възто́ргнеш, мин. св. възто́ргнах, мин. прич. възто́ргнал, св.
Източник