възто́ргвам

(кого) Предизвиквам възторг.

Това никак не ме възторгва.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възторгвам възторгваме
второ лице възторгваш възторгвате
трето лице възторгва възторгват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възторгвах възторгвахме
второ лице възторгва възторгвахте
трето лице възторгва възторгваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възторгвах възторгвахме
второ лице възторгваше възторгвахте
трето лице възторгваше възторгваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възторгвай възторгвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгвал възторгвала възторгвало възторгвали
членувана възторгвалия възторгвалата възторгвалото възторгвалите
с пълен член възторгвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгвал възторгвала възторгвало възторгвали
членувана възторгвалия възторгвалата възторгвалото възторгвалите
с пълен член възторгвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгван възторгвана възторгвано възторгвани
членувана възторгвания възторгваната възторгваното възторгваните
с пълен член възторгваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възторгващ възторгваща възторгващо възторгващи
членувана възторгващия възторгващата възторгващото възторгващите
с пълен член възторгващият — — —
Деепричастие
възторгвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-тор-г-вам
  • форми възто́ргваш, несв. и възто́ргна, св.
Източник
възторгвам се

Изпадам във възторг.

Много лесно се възторгваш.
  • възвратен глагол
  • форми възторгна се