възсе́дна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възседна възседнем
второ лице възседнеш възседнете
трето лице възседне възседнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възседнах възседнахме
второ лице възседна възседнахте
трето лице възседна възседнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възседнех възседнехме
второ лице възседнеше възседнехте
трето лице възседнеше възседнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възседни възседнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възседнал възседнала възседнало възседнали
членувана възседналия възседналата възседналото възседналите
с пълен член възседналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възседнел възседнела възседнело възседнели
членувана възседнелия възседнелата възседнелото възседнелите
с пълен член възседнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възседнат възседната възседнато възседнати
членувана възседнатия възседнатата възседнатото възседнатите
с пълен член възседнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-сед-на
  • форми възсе́днеш, мин. св. възсе́днах, мин. прич. възсе́днал, св.
Източник