възпротивя́ се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпротивя се възпротивим се
второ лице възпротивиш се възпротивите се
трето лице възпротиви се възпротивят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпротивих се възпротивихме се
второ лице възпротиви се възпротивихте се
трето лице възпротиви се възпротивиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпротивях се възпротивяхме се
второ лице възпротивеше се възпротивяхте се
трето лице възпротивеше се възпротивяха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпротиви се възпротивете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпротивил възпротивила възпротивило възпротивили
членувана възпротивилия възпротивилата възпротивилото възпротивилите
с пълен член възпротивилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпротивял възпротивяла възпротивяло възпротивели
членувана възпротивялия възпротивялата възпротивялото възпротивелите
с пълен член възпротивялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпротивен възпротивена възпротивено възпротивени
членувана възпротивения възпротивената възпротивеното възпротивените
с пълен член възпротивеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-п-ро-ти-вя
  • форми възпротиви́ш се, мин. св. възпротиви́х се, мин. прич. възпротиви́л се, св.
Източник