възда́м
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въздам въздадем
второ лице въздадеш въздадете
трето лице въздаде въздадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въздадох въздадохме
второ лице въздаде въздадохте
трето лице въздаде въздадоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въздадях въздадяхме
второ лице въздадеше въздадяхте
трето лице въздадеше въздадяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въздай въздайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздал въздала въздало въздали
членувана въздалия въздалата въздалото въздалите
с пълен член въздалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздадял въздадяла въздадяло въздадели
членувана въздадялия въздадялата въздадялото въздаделите
с пълен член въздадялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздаден въздадена въздадено въздадени
членувана въздадения въздадената въздаденото въздадените
с пълен член въздаденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-дам
  • форми въздаде́ш, мин. св. възда́дох, мин. прич. възда́л, св.
Източник