възда́вам

(какво) Отдавам според заслугите.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въздавам въздаваме
второ лице въздаваш въздавате
трето лице въздава въздават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въздавах въздавахме
второ лице въздава въздавахте
трето лице въздава въздаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въздавах въздавахме
второ лице въздаваше въздавахте
трето лице въздаваше въздаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въздавай въздавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздавал въздавала въздавало въздавали
членувана въздавалия въздавалата въздавалото въздавалите
с пълен член въздавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздавал въздавала въздавало въздавали
членувана въздавалия въздавалата въздавалото въздавалите
с пълен член въздавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздаван въздавана въздавано въздавани
членувана въздавания въздаваната въздаваното въздаваните
с пълен член въздаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздаващ въздаваща въздаващо въздаващи
членувана въздаващия въздаващата въздаващото въздаващите
с пълен член въздаващият — — —
Деепричастие
въздавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-да-вам
  • форми възда́ваш, несв. и възда́м, св.
Източник