възвестя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възвестя възвестим
второ лице възвестиш възвестите
трето лице възвести възвестят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възвестих възвестихме
второ лице възвести възвестихте
трето лице възвести възвестиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възвестях възвестяхме
второ лице възвестеше възвестяхте
трето лице възвестеше възвестяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възвести възвестете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестил възвестила възвестило възвестили
членувана възвестилия възвестилата възвестилото възвестилите
с пълен член възвестилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестял възвестяла възвестяло възвестели
членувана възвестялия възвестялата възвестялото възвестелите
с пълен член възвестялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестен възвестена възвестено възвестени
членувана възвестения възвестената възвестеното възвестените
с пълен член възвестеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне въз-вес-тя
  • форми възвести́ш, мин. св. възвести́х, мин. прич. възвести́л, св.
Източник