връхлетя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице връхлетя връхлетим
второ лице връхлетиш връхлетите
трето лице връхлети връхлетят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице връхлетях връхлетяхме
второ лице връхлетя връхлетяхте
трето лице връхлетя връхлетяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице връхлетях връхлетяхме
второ лице връхлетеше връхлетяхте
трето лице връхлетеше връхлетяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връхлети връхлетете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлетял връхлетяла връхлетяло връхлетели
членувана връхлетелия връхлетялата връхлетялото връхлетелите
с пълен член връхлетелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлетял връхлетяла връхлетяло връхлетели
членувана връхлетялия връхлетялата връхлетялото връхлетелите
с пълен член връхлетялият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне връх-ле-тя
  • форми връхлети́ш, мин. св. връхлетя́х, мин. прич. връхлетя́л, св.
Източник