ври́чам се

(остаряло) Давам дума, клетва; заричам се.

Врекла съм се повече да не стъпя у тях.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вричам се вричаме се
второ лице вричаш се вричате се
трето лице врича се вричат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вричах се вричахме се
второ лице врича се вричахте се
трето лице врича се вричаха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вричах се вричахме се
второ лице вричаше се вричахте се
трето лице вричаше се вричаха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вричай се вричайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вричал вричала вричало вричали
членувана вричалия вричалата вричалото вричалите
с пълен член вричалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вричал вричала вричало вричали
членувана вричалия вричалата вричалото вричалите
с пълен член вричалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вричан вричана вричано вричани
членувана вричания вричаната вричаното вричаните
с пълен член вричаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вричащ вричаща вричащо вричащи
членувана вричащия вричащата вричащото вричащите
с пълен член вричащият — — —
Деепричастие
вричайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ври-чам
  • форми ври́чаш се, несв. и врека́ се, св.
Източник