врека́ се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице врека се вречем се
второ лице вречеш се вречете се
трето лице врече се врекат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице врекох се врекохме се
второ лице врече се врекохте се
трето лице врече се врекоха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вречах се вречахме се
второ лице вречеше се вречахте се
трето лице вречеше се вречаха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вречи се вречете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врекъл врекла врекло врекли
членувана вреклия вреклата вреклото вреклите
с пълен член вреклият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вречал вречала вречало вречали
членувана вречалия вречалата вречалото вречалите
с пълен член вречалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вречен вречена вречено вречени
членувана вречения вречената вреченото вречените
с пълен член вреченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне вре-ка
  • форми врече́ш се, мин. св. вре́кох се, мин. прич. вре́къл се, св.
Източник