влъ́хва

1. Древен мъдрец, гадател.

2. (остаряло, пренебрежително) Хитрец, разбойник.

влъхвъ старобългарски „маг“ влъ́хва

старобълг. влъхвъ „маг“ (Супр.) < *vъlx-vъ, първоначално прил. име (за образуването срв. дева, пиво, мливо). влъхвъ е производна е на праб. глагол *ïlхï- „благославям, проклинам, правя магия (?)“ (с протетично в- според фонетичното правило в старобългарски, че дума не може да започва с ъ), който е сроден на чув. ылхан „проклятие“ < пратюрк. *ălqï- > старотюрк. alqa- „благославям“, alqïš благословия, хак., тув. алға- „благославям“, долг. алҕаа- „шаманизирам“, якут. алҕаа- „хваля, славословя, заклинам“, алгыс „заклинание, молба“. Интересни са монг. форми - писм.монг. ergül „жертвоприношение“ (< *hergül с метатеза от *helgü-r) и тунг.мандж. - евен. hulga- „принасям жертва“, мандж. fulexu „дар“ (< *pulga-) от алт. *piŏlge- Производни форми: старобълг. влъховати (ХІІІ в.) „правя магия“, *влъшьба „магия, вълшебство“, *влъшьбьнъ „вълшебен“.

единствено число множествено число
нечленувана влъхва влъхви
членувана влъхвата влъхвите
звателна форма влъхво
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне влъх-ва
  • форми мн. влъ́хви
Източници