Източник
-
разбо́йник -
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
-
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
-
3. (преносно) Немирник, палавник.
Разбойник такъв!
разбойнически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | разбойник | разбойници |
| членувана | разбойника | разбойниците |
| с пълен член | разбойникът | — |
| бройна форма | разбойника |
|---|---|
| звателна форма | разбойнико |