разбо́йник

1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.

2. Нехранимайко, злосторник, бандит.

3. (преносно) Немирник, палавник.

Разбойник такъв!
разбойнически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана разбойник разбойници
членувана разбойника разбойниците
с пълен член разбойникът —
бройна форма разбойника
звателна форма разбойнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-бой-ник
  • форми мн. разбойници
Източник