вка́рам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вкарам вкараме
второ лице вкараш вкарате
трето лице вкара вкарат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вкарах вкарахме
второ лице вкара вкарахте
трето лице вкара вкараха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вкарах вкарахме
второ лице вкараше вкарахте
трето лице вкараше вкараха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вкарай вкарайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкарал вкарала вкарало вкарали
членувана вкаралия вкаралата вкаралото вкаралите
с пълен член вкаралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкарал вкарала вкарало вкарали
членувана вкаралия вкаралата вкаралото вкаралите
с пълен член вкаралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкаран вкарана вкарано вкарани
членувана вкарания вкараната вкараното вкараните
с пълен член вкараният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне вка-рам
  • форми вка́раш, св.
Източник