Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
историческо
1. Знатен и богат сановник.
Царски велможи.
2. (пренебрежително) Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.
вельможа старобългарски велмо́жа
старобълг. вельможа τοπάρχις, δυνάστης (Супр.), чеш. velmož, слов. veľmož „велможа, магнат“, рус. вельможа. Двусъставна дума *velь-mog-ja < велии „голям“ + мога.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | велможа | велможи |
| членувана | велможата | велможите |
| звателна форма | велможо |
|---|