боля́рин

(историческо) Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV век.

болıаринъ старобългарски боля́рин

ст.-бълг. болıаринъ μεγιστάς „велможа“, мн. болıаре σύγκλητος (Супр., Беседи на папа Гр. Велики, Легенда за Св. Вацлав, Борил. син., Патр. Евт., Влахо-бълг. грам. и др.). Сродни форми: сръб. бољарин, ст.-рус. бояринъ, рус., укр. боярин, рус. барин „член на старото родово дворянство“, рум. boier. Трудно воже да се определи коя е първонач. форма *bojarinъ или *boljarinъ. В полза на първата говорят рус. и рум. форма, особ. барин, като *boljarinъ може да се получи от *bojarinъ под влияние на ст.-бълг. болии „по-голям“ или чрез кръстосване със ст.-бълг. былıа κόμης, πατρίκιος „сановник“ (Супр.), което е от тюрк.-бълг. *bojla „благородник, член на съвета“, срв. в праб. надписи βοιλα, гр. βοιλᾶς, βοηλᾶς (Теофан), βολιάδες (Конст. Багр.), рун.-тюрк. boila baɣa tarqan „титлата на Тонюкук“ (Орх. надп.). В такъв случай *bojarinъ трябва да се изведе от тюрк.-бълг. *baj ar „богат, знатен човек“, *bajan „богаташ“ (заета в сръбохърв. титла бан, унг. bán), срв. ст.-тюрк. baj „богат, знатен“, er „човек“, чув. поян, пуян „богаташ“, ар „човек“.

болярски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана болярин боляри
членувана болярина болярите
с пълен член боляринът —
бройна форма боляри
звателна форма болярино
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бо-ля-рин
  • форми мн. боля́ри
Източници