бу́ква

Писмен знак на един звук от човешката реч.

Печатна буква.
Главни букви.
Малки букви.

мн старобългарски бу́ква

ст.-бълг. мн. ч. боукъви (ед. ч. *боукы) τὰ γράμματα (Ч. Храбър). Праслав. *buky, род. п. *bukъve (сърбохърв. бук „буква, писмен знак“, словен. bukve мн. ч. „книга“, полаб. bükvoi мн. ч. „книга“). Рус., укр. буква са от ст.-бълг. Несъмнено свързана с названието на дървото бук („руни, знаци, издълбани върху букови дъсчици“) и е от германски произход, най-вероятно заета от ст.-гот. *bōkō, срв. гот. bōka „буква“, мн. ч. bōkōs „книга, писмо, грамота“, ст.-в.-нем. buoh „книга“, ст.-сканд. bók, мн. ч. bǫkr „книга“, англ. book „книга“. Предвид ст.-бълг. боукарь „grammaticus“ (Ч. Храбър), заета от гот. bōkareis „книжовник, граматик“, заемането е станало през балкано-готски и южнослав. езици. Така става ясно, че етимологията на думата е индо-европейска, за разлика от тази на друга свързана дума - "книга", чиято етимология е алтайска (прабългарска), произхождаща от древно-китайската дума за "свитък".

Безгласна буква

(разговорно, пренебрежително) Човек, чието мнение никой не зачита.

Буква по буква

Последователно, точно и изчерпателно.

буквен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана буква букви
членувана буквата буквите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бук-ва
  • форми мн. бу́кви
Източници