-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
бу́ква -
Писмен знак на един звук от човешката реч.
Печатна буква.
Главни букви.
Малки букви.
мн старобългарски бу́ква
ст.-бълг. мн. ч. боукъви (ед. ч. *боукы) τὰ γράμματα (Ч. Храбър). Праслав. *buky, род. п. *bukъve (сърбохърв. бук „буква, писмен знак“, словен. bukve мн. ч. „книга“, полаб. bükvoi мн. ч. „книга“). Рус., укр. буква са от ст.-бълг. Несъмнено свързана с названието на дървото бук („руни, знаци, издълбани върху букови дъсчици“) и е от германски произход, най-вероятно заета от ст.-гот. *bōkō, срв. гот. bōka „буква“, мн. ч. bōkōs „книга, писмо, грамота“, ст.-в.-нем. buoh „книга“, ст.-сканд. bók, мн. ч. bǫkr „книга“, англ. book „книга“. Предвид ст.-бълг. боукарь „grammaticus“ (Ч. Храбър), заета от гот. bōkareis „книжовник, граматик“, заемането е станало през балкано-готски и южнослав. езици. Така става ясно, че етимологията на думата е индо-европейска, за разлика от тази на друга свързана дума - "книга", чиято етимология е алтайска (прабългарска), произхождаща от древно-китайската дума за "свитък".
(разговорно, пренебрежително) Човек, чието мнение никой не зачита.
Последователно, точно и изчерпателно.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | буква | букви |
| членувана | буквата | буквите |