а́збука

Съвкупност от буквите, приети в дадена писменост, разположени в определен ред.

Българска азбука.

азбукъı старобългарски а́збука

старобълг. азбукъı, калка на гр. ἀλφάβητον от наименованията на първата и втората буква на глаголицата А (азъ) и Б (боукъı).

  • начин на писане
  • писмени знаци
единствено число множествено число
нечленувана азбука азбуки
членувана азбуката азбуките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне аз-бу-ка
  • форми мн. а́збуки
Източници