бръмча́

1. За насекомо, машина, уред — издавам характерен трептящ звук.

Мухите бръмчат покрай току-що закланото животно.
Прахосмукачката бръмчи, нищо не се чува.
Моторът тихо и равномерно бръмчи.

2. (преносно) За множество от хора — шумим, говорим едновременно, вкупом.

brъm- праславянски бръмча́

от праслав. brъm-, срв. пол. brzmieć „бръмча“. Сродни думи: старогрц. βρέμω „бръмча“, βρόμος „шум“, βροντή „гръмотевица“, лат fremō, -ere, уелс. brefu, нем. brummen „бръмча“, Bremse „бръмбар“ от ие. *bhrem-.

бръмчене — съществително име Чуваше се бръмчене на мотор.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бръмча бръмчим
второ лице бръмчиш бръмчите
трето лице бръмчи бръмчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бръмчах бръмчахме
второ лице бръмча бръмчахте
трето лице бръмча бръмчаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бръмчах бръмчахме
второ лице бръмчеше бръмчахте
трето лице бръмчеше бръмчаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бръмчи бръмчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмчал бръмчала бръмчало бръмчали
членувана бръмчалия бръмчалата бръмчалото бръмчалите
с пълен член бръмчалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмчал бръмчала бръмчало бръмчали
членувана бръмчалия бръмчалата бръмчалото бръмчалите
с пълен член бръмчалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмчащ бръмчаща бръмчащо бръмчащи
членувана бръмчащия бръмчащата бръмчащото бръмчащите
с пълен член бръмчащият — — —
Деепричастие
бръмчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бръм-ча
  • форми бръмчи́ш, мин. св. бръмча́х, мин. прич. бръмча́л, несв.
Източници