бръ́мкам

Бръмча тихо, слабо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бръмкам бръмкаме
второ лице бръмкаш бръмкате
трето лице бръмка бръмкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бръмках бръмкахме
второ лице бръмка бръмкахте
трето лице бръмка бръмкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бръмках бръмкахме
второ лице бръмкаше бръмкахте
трето лице бръмкаше бръмкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бръмкай бръмкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмкал бръмкала бръмкало бръмкали
членувана бръмкалия бръмкалата бръмкалото бръмкалите
с пълен член бръмкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмкал бръмкала бръмкало бръмкали
членувана бръмкалия бръмкалата бръмкалото бръмкалите
с пълен член бръмкалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръмкащ бръмкаща бръмкащо бръмкащи
членувана бръмкащия бръмкащата бръмкащото бръмкащите
с пълен член бръмкащият — — —
Деепричастие
бръмкайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бръм-кам
  • форми бръ́мкаш, несв.
Източник