боза́я

За кърмаче или малко животно — смуча мляко; суча; изхранвам се с мляко.

Фонетически неотделимо от тюрк. думи за „теле“: тур. buzağı, татар. бызау и т.н., но чуваш. пăру и прабълг. *burǝwu (> унг. borjú „теле“) показват, че бозая не произлиза от изходната прабълг. форма, а че е заемка от друг тюрк. език (най-вероятно кумански или печенежки). Заето и в гръц. βυσάνω.

  • глагол
  • пренасяне бо-зая
  • форми боза́еш, мин. св. боза́х, мин. прич. боза́л, несв.
Източници