благове́рен

1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. 2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. 3. Като същ. благоверен м., благоверна ж. Разг. Ирон. Съпруг, съпруга.

Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана благоверен благоверна благоверно благоверни
членувана благоверния благоверната благоверното благоверните
с пълен член благоверният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бла-го-ве-рен
Източници