Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Който вярва в истината.
2. Който се е посветил изцяло, без отклонения на една идея.
ὀρθόδοξος старогръцки правове́рен
От „прав“ и „верен“, вероятно по образеца на старогръцкото „ὀρθόδοξος“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | правоверен | правоверна | правоверно | правоверни |
| членувана | правоверния | правоверната | правоверното | правоверните |
| с пълен член | правоверният | — | — | — |
2.
Последовател на исляма.
ὀρθόδοξος старогръцки правове́рен
От „прав“ и „верен“, вероятно по образеца на старогръцкото „ὀρθόδοξος“.