бери́тба

Прибиране на реколта чрез бране.

Започва беритбата на домати.
Приключи първата беритба.
беритбен — прилагателно име Беритбен сезон.
единствено число множествено число
нечленувана беритба беритби
членувана беритбата беритбите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне бе-рит-ба
  • форми само ед.
Източник