Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Част от растение, в която се развиват семената.
Орехов плод.
2. Част от растение (преди всичко от дърво), която се използва като храна.
За десерт има плодове.
3. Зародиш на човек или животно.
Плодът се развива нормално в майчината утроба.
4. (преносно) Резултат от нещо, следствие.
Тази книга е плод на общите ни усилия.
плодъ старобългарски плод
старобълг. плодъ (Супр.) - сравнява се с гр. πλῆθος „множество“, лат. plēbēs „тълпа“ и пълен.
Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | плод | плодове |
| членувана | плода | плодовете |
| с пълен член | плодът | — |
| бройна форма | плода |
|---|