безсро́чен

Който няма определен срок.

Безсрочен договор.
безсрочно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безсрочен безсрочна безсрочно безсрочни
членувана безсрочния безсрочната безсрочното безсрочните
с пълен член безсрочният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-сро-чен
  • форми безсро́чна, безсро́чно, мн. безсро́чни
Източник