беззаве́тен

Всеотдаен, самоотвержен.

Беззаветна любов.
беззаветно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана беззаветен беззаветна беззаветно беззаветни
членувана беззаветния беззаветната беззаветното беззаветните
с пълен член беззаветният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-за-ве-тен
  • форми беззаве́тна, беззаве́тно, мн. беззаве́тни
Източник