балка́н

1. Планина.

2. (само единствено число) Друго собствено име на Стара планина.

Споменато за първи път от унг. източник през 12 век (проф. Ив. Добрев). Подобни лексеми се срещат в чагат. Balkan „планинска верига в Средна Азия“ в съчетанията Böjük В., Küčük В, калм. балhн „висок бряг“, които по-всяка вероятност са свързани със скито-сарматския език: срв. осет. уæллагон „горен“ (> планински > планина). казах. барқын „пясъчен хълм“, сиб.-тат. парған „подвижен хълм в степта“ са по-скоро производни на тюрк. гл. *бар- „идвам“

Балканите

Балканският полуостров.

балкански — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана балкан балкани
членувана балкана балканите
с пълен член балканът —
бройна форма балкана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бал-кан
  • форми мн. балка́ни, (два) балка́на
Източници