Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Планина.
2. (само единствено число) Друго собствено име на Стара планина.
Споменато за първи път от унг. източник през 12 век (проф. Ив. Добрев). Подобни лексеми се срещат в чагат. Balkan „планинска верига в Средна Азия“ в съчетанията Böjük В., Küčük В, калм. балhн „висок бряг“, които по-всяка вероятност са свързани със скито-сарматския език: срв. осет. уæллагон „горен“ (> планински > планина). казах. барқын „пясъчен хълм“, сиб.-тат. парған „подвижен хълм в степта“ са по-скоро производни на тюрк. гл. *бар- „идвам“
Балканският полуостров.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | балкан | балкани |
| членувана | балкана | балканите |
| с пълен член | балканът | — |
| бройна форма | балкана |
|---|