арти́свам

(разговорно) Оставам в повече, в излишък; изоставам.

  • ставам излишен
  • съм в повече
  • съм ненужен
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице артисвам артисваме
второ лице артисваш артисвате
трето лице артисва артисват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице артисвах артисвахме
второ лице артисва артисвахте
трето лице артисва артисваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице артисвах артисвахме
второ лице артисваше артисвахте
трето лице артисваше артисваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
артисвай артисвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артисвал артисвала артисвало артисвали
членувана артисвалия артисвалата артисвалото артисвалите
с пълен член артисвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артисвал артисвала артисвало артисвали
членувана артисвалия артисвалата артисвалото артисвалите
с пълен член артисвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана артисващ артисваща артисващо артисващи
членувана артисващия артисващата артисващото артисващите
с пълен член артисващият — — —
Деепричастие
артисвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ар-тис-вам
  • форми арти́сваш, несв. и арти́сам, св.
Източник