изтъ́рвам

(разговорно) Изтървавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изтървам изтърваме
второ лице изтърваш изтървате
трето лице изтърва изтърват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изтървах изтървахме
второ лице изтърва изтървахте
трето лице изтърва изтърваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изтървах изтървахме
второ лице изтърваше изтървахте
трето лице изтърваше изтърваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изтървай изтървайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтървал изтървала изтървало изтървали
членувана изтървалия изтървалата изтървалото изтървалите
с пълен член изтървалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтървал изтървала изтървало изтървали
членувана изтървалия изтървалата изтървалото изтървалите
с пълен член изтървалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтърван изтървана изтървано изтървани
членувана изтървания изтърваната изтърваното изтърваните
с пълен член изтърваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтърващ изтърваща изтърващо изтърващи
членувана изтърващия изтърващата изтърващото изтърващите
с пълен член изтърващият — — —
Деепричастие
изтървайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-тър-вам
  • форми изтъ́рваш, несв.
Източник