апотео́з

1. В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.

2. (преносно) Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.

единствено число множествено число
нечленувана апотеоз апотеози
членувана апотеоза апотеозите
с пълен член апотеозът —
бройна форма апотеоза
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне апо-те-оз
  • форми само ед.
Източник