алтернати́вен

1. (осн. като наречие) като друга възможност. Ще поискам гаранции, алтернативно – да ми удължат срока.

2. (погр., разгов.) различен

3. (калкирани изрази) нов, критичен, различен от общоприетото. Алтернативна музика, медицина, алтернативно движение, земеделие.

Виж:

вж. подробно алтернатива

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана алтернативен алтернативна алтернативно алтернативни
членувана алтернативния алтернативната алтернативното алтернативните
с пълен член алтернативният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ал-тер-на-ти-вен
Източници