алтернати́ва

Необходимост да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.

1., 2. фр. alternatif „променящ се“; от лат. alter „другият“; във англ. доказано приета 14. в., в нем. 15 в.

алтернативен — прилагателно име Алтернативен проект.
единствено число множествено число
нечленувана алтернатива алтернативи
членувана алтернативата алтернативите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ал-тер-на-ти-ва
  • форми само ед.
Източници