агонизи́рам

В агония съм.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице агонизирам агонизираме
второ лице агонизираш агонизирате
трето лице агонизира агонизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице агонизирах агонизирахме
второ лице агонизира агонизирахте
трето лице агонизира агонизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице агонизирах агонизирахме
второ лице агонизираше агонизирахте
трето лице агонизираше агонизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
агонизирай агонизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана агонизирал агонизирала агонизирало агонизирали
членувана агонизиралия агонизиралата агонизиралото агонизиралите
с пълен член агонизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана агонизирал агонизирала агонизирало агонизирали
членувана агонизиралия агонизиралата агонизиралото агонизиралите
с пълен член агонизиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана агонизиращ агонизираща агонизиращо агонизиращи
членувана агонизиращия агонизиращата агонизиращото агонизиращите
с пълен член агонизиращият — — —
Деепричастие
агонизирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне аго-ни-зи-рам
  • форми агонизи́раш, несв. и св.
Източник