абла́ут

(езикознание) Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас.

Ablaut немски абла́ут

единствено число множествено число
нечленувана аблаут аблаути
членувана аблаута аблаутите
с пълен член аблаутът —
бройна форма аблаута
Източници